* * *
Мама Тодора, мъри, тихом говори:
- Я казвай, казвай, вакла Тодоро,
що денем дремеш, пък нощем ходиш?
Вакла Тодора тихом говори:
- Мамо мо, мъри, мамо, мащеха си ми,
а пък ме питаш що денем дремя,
що денем дремя пък нощем ходя?
Аз любя, любя вакло овчарче
с меден кавал, с гега сребърна!
Затуй денем дремя пък нощем ходя,
Иванчо да свири с кавала, ази да му отпявам,
ази да му отпявам, стадото да му завръщам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012