* * *
- Ой назлъм, назлъм, вакла Тодорке,
що нощем правиш, джанъм,
та денем дремеш?
- Мари, мамо, мамо,
мари, стара мамо,
мащеха ли си, мамо,
та ми не вярваш?
Като ме питаш,
право ще кажа -
мене ме люби змийка усойна.
Ти излез, мамо,
нощем, среднощем,
по злото време,
да видиш, мамо,
чудо голямо!
В пазва ми лежи
змийка усойна,
на скут си държи
сахан сребърен
с църни стафиди -
дваж тя си хапне,
триж мене дава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012