* * *
- Щеро, Калинко, Калинко,
що нощем правиш, та не спиш,
пък денем стоиш, та дремеш?
- Мале ле, мила майчо ле,
макар че си ми мащеха,
като ме питаш, на тебе ше кажа.
Мене ме, майчо, змей люби,
люби ме и ще ме вземе.
Вечер вратата затварям,
вратата и джамвето.
Той се през комин провира,
по цяла вечер на скут ми седи
и с кило ракия ме пои,
от сахан стафиди ме храни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012