* * *
- Мари, Тодоро, мари, вакла Тодоро,
що правиш нощем, та денем дремеш,
кой овчар любиш, та се не връщаш?
- Мар, мамо, мамо, мар, стара мале,
мащеха ли си, мари, та ми не вярваш,
ела ме гледай нощем що правя.
Ела ме гледай в петък вечер,
в петък вечер, срещу събота,
среднощ полунощ, в лошото време.
Майка й седи на прозореца,
Тодорка седи насред стаята,
в скут й лежи змия усойна,
в ръце си държи сахан сребърен,
а в сахана - сухи смокини,
веднъж тя хапне, триж на змей дава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012