* * *
- Мари, Тодоро, назлън Тодорке,
назлън Тодорке, една на мама,
що денем дремеш, а нощем ходиш,
кой овчар лъжеш, кой овчар мамиш?
Отговаряше назлън Тодорка:
- Ти майка ли си, или мащеха,
като ме гледаш, а не ме питаш,
що денем дремя, а нощем ходя,
че мене ме, мамо, млад змей люби.
Ако не вярваш, ела да видиш
събота вечер през прозорчето,
как змей държи сребърна тепсия,
а в тепсия ситни стафиди,
на мене дава по една и по две,
а той си взема само по една,
затуй денем дремя, а нощем ходя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012