* * *
- Хей, мари, Тодоро, назлъм, Тодорке,
що чиниш нощта, мари, та деня дремеш?
- Хей, мари, мамо, мащеха ли си,
мащеха ли си, та не ми вярваш,
че мен ме змей люби, змей добър юнак.
Я ела, мамо, събота вечер,
събота вечер, мамо, срещу неделя,
на стол да седнеш, мамо, до прозореца.
Ти ще да видиш кой ми дохожда,
кой ми дохожда, мале, и що ми носи.
Във ръце носи, мамо, бял меден сахан
и във сахана - черни стафиди.
Веднъж той хапне, мале, дваж мене кани:
"Хапни си, хапни, мари, назлъм Тодорке!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012