* * *

Мома и овчар - крилат змей

Мама Тодорка думаше:
- Мари, Тодоро, Тодорке,
що денем дрямаш, мама,
а нощем ходиш?
Тодорка дума майка си:
- Мар, мамо, мар, стара мамо,
мащеха ли си, мамо, та ме не вярваш,
що денем дрямам, а нощем ходя!
Аз овчар либя, овчар - гидия,
овчар - гидия, овчар отдалек,
със сиво стадо, с черни кучета.
Вечер се мръкне, при мене дойде,
на скут ми седне, змей крилат стане,
змей крилат стане, та не ме пуща,
та не ме пуща в черги да легна.

 

Крън, Казанлъшко; седенкарска (СбНУ 60/1993-1994, № 113 - "Тодорка и овчар - крилат змей - 1").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012