* * *
- Мъри, Тодоро, назлън Тодорке,
какво нощем правиш, мари,
пък денем дремеш?
Кой овчар любиш, мари,
че се не връщаш?
- Мър, мамо, мъри, стара мале,
мащеха ли си, мамо,
че ми не вярваш?
Я стани, стани, мамо,
сред нощ, полунощ.
Аз си любя овчар гидия,
със вакло стадо, мамо,
със меден кавал.
При него нощем ходя,
пък денем дремя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012