* * *
- Ой, вакла, вакла, назлън Тодорке,
защо нощем ходиш, пък денем дремеш?
Ти кажи, вакла, кой овчар любиш?
- Мър, мамо, мамо, мащеха ли си,
мащеха ли си, да не ми вярваш?
Ти стани, мамо, по злато време,
да видиш, мамо, чудо голямо;
на скут ми седи змийка усойка,
в уста си държи сребърен сахан,
сребърен сахан с черни стафиди,
тя веднъж хапне, дваж на мен даде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012