* * *
- Мари, Тодоро, мари, вакла Тодорке,
що денем дремеш, а нощем стоиш?
- Мари, мамо, мари, мащеха ли си,
мащеха ли си, че не си разбрала -
мене ме, мамо, змей люби,
змей люби, за змей ще се оженя!
Дорде издума тез думи,
двори са им светнали,
надошли са змеици,
змеици със златни каляски,
змейове със златни атове
и са си Тодорка грабнали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012