* * *
- Мари, Тодоро, назлън Тодорке,
назлън Тодорке, една на мама,
що денем дремеш, а нощем ходиш?
Кой овчар лъжиш, кой овчар мамиш?
- Мене ме, мамо, млад змей люби,
ако не вярваш - ела да видиш,
събота вечер през прозорчето,
как змея държи сребърна тепсия,
а в тепсията сини стафиди.
На мен дава по две, по три,
а той си взема само по една.
Затуй денем дремя, а нощем ходя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012