* * *
Мама Тодорка думаше:
- Що денем дремеш, дъще, а вечер светиш?
- Мащеха ли си, мари, майко, та ми не вярваш,
че мен ме люби, майко, един шарен змей.
В ръце държи сребърен сахан,
в сахан носи черни стафиди.
Той веднъж хапне, дваж мене кани:
"Хапни си, хапни, любе, любе Тодорке,
ако не хапнеш - ще те ухапя,
ще те ухапя на лява ръка,
на лява ръка, на малко пръстче!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012