* * *
Изгряло ми й ясно слънце,
дойла, дойла, до=,
у Недино равно двори,
не ми било ясно слънце,
най ми било бела Неда.
Бела Неда хабер праща,
хабер праща и спровожда:
- 'Ко ще Иван да се жени,
да проводи да ме иска,
ако не ще - да ми каже!
Да прехвръкна у градинчица,
да накърша калинчица,
да си извия зелен венец,
зелен венец, смесна китка,
че да ида на хорото,
да да залюбя друго любе,
друго любе по-хубаво,
по-хубаво, по-гиздаво...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011