* * *
Изгреяло ясно слънце, Лазаре, Лазаре,
у Радкини равни двори;
не е било ясно слънце,
най е била сама Радка.
Снагата й кат топола,
лицето й гюл трендафил,
очите й еленови,
веждите и гайтанови,
сърмен колан снага стяга,
бели поли крака скриват...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011