* * *
Изгреяло ясно слънце
у Кинини равни двори;
то не е било ясно слънце,
а е била сама Кина,
сама мома Кина, бре, -
жълти чехли, шити поли...
Насреща й ерген Тошо,
той на Кина проговаря:
- Айде, Кине, да се вземем,
да се вземем и оженим!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011