* * *
У Недини слънце грее,
върбо ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
на ми била сама Неда -
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрале са малки моми,
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте са на слънчице,
дорде не е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори -
тя не била тънка върба,
на е била сама Неда -
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрале се ергенете
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, триста души,
все ергене, все юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011