* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Какво е чудо станало
във Войводово село голямо.
Хранила мама, гледала
една дъщеря, бре, Кана.
Храни я мама, гледа я,
голяма мома станала
на осемнадесет години.
Та че я мама оглави
за Желя, ескекьовчето.
Ходили малко главени,
Кана се болна разболя.
Канини мили роднини,
те са доктор повикали.
Кана на дружка думаше:
- Дружко ле, Вино ле, Вино ле,
дойде ли, дружке, пайтона?
- Няма го, Кано, няма го.
Още си това говорили,
пайтона се надолу върна,
Кана на пайтон качили,
та я в Хаскьой завели,
по на главните доктори.
Доктори Кана преглеждат,
преглеждат и се споглеждат,
че Кана няма да бива.
Още си това говорили,
Кана се с душа раздели.
Канина стара майчица,
руси си коси мъкнеше,
ясен си глас извива...

 

Войводово, Хасковско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); ескекьовчето - от село Ески кьой, дн. Николово, Хасковско; трансформирана под влияние на местен случай.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010