* * *

Млада вдовица жали за либето си

Остана Станка млада вдовица
на седем-осемнайсет години.
Черна кърпа на глава забради
и за първо венчило жалее.
Майка на Станка думаше:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
друго ще любе залюбиш.
Станка на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
когато си, мамо, много гладна
и седнеш, мамо, да ядеш,
кой залък ти е най-сладък?
От първи залък, мамо, по-сладък няма,
от първо либе, мамо, по-мило няма!
Първо либе, майко, не се забравя.
Опустяло ти е, майко, второто,
докато не е първото.
За първо либе, майко, ще жаля,
докато отида, майко, в черен гроб.

=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012