* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Загукала ми Гургутка, мори, гълъбе, над невестини дарове.
Невеста двори метеше, па на гургутка думаше:
- Гукна ми, гукни, гургутке, и я съм така гукала,
и я съм така гукала, кога съм била маненка,
кога съм била маненка, кога съм била при мама,
кога съм била при мама, още при тата.
Кога ме мама миеше - руса ми коса раснеше,
кога ме тата хранеше - бело ми лице цъфтеше,
бело ми лице цъфтеше, равна се снага ляташе.
А сега, мари, гургутке, ка ме свекърва заплете,
ка ме свекърва заплете, руса ми коса опадна,
ка ме свекоро захрани, равна ми снага увеня.
А сега, мари, гургутке, мъж ми - катанец на сърце,
мъж ми - катанец на сърце, мъжко ми дете на ръце.

 

Ярлово, Самоковско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012