* * *
Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)
Загуркало й сиво гълъбче,
сиво гълъбче в гора зелена.
Малка си мома двори метеше,
двори метеше със сврашна метла,
метла остави, гълъб да слуша.
Тя на гълъбче вели-говори:
- Гургай ми, гургай, сиво гълъбче!
И я съм така, пиле, гургала,
кога бях, пиле, при майка -
тя ме е мене рано будила,
рано будила за вода д' ида...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012