* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Гургута гука в усое,
в усое, равно присое.
Калина двори метеше
и на гургута думаше:
- Гукай ми, думай, гургуто,
и я съм така гукала -
кога бех дома при мама,
бело ми лице цъфтеше
като ябука цървена,
църни ми очи светеа
като факлиа - борина;
руса ми коса растеше,
руса коса до петите;
кога ме мама плетеше
по сто витици отстрана!...
Сега ме плете свекърва -
по две витици отстрана;
очи ми се премрежиа
като риба отровена;
лице ми е пребледнело
като платно небелено;
а руса ми коса окапа!...

 

Бобошево, Дупнишко (СбНУ 42/1936, Кепов, с. 211 - "Тъгата на Калина").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012