* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодорчо седи в градинка,
в градинка, под зеленика,
под бял, под червен тръндафел,
под моравата люляка,
бяло си книже разчита
и пак го скришом прочита,
да го никой не съгледа.
Най го съгледа, съгледа
негова стара майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Синко, Тодорчо, Тодорчо,
що бяло книже разчиташ
и дребни сълзи обруляш?

 

Светлен, Поповско; хороводна - на Великден и Гергьовден (Архив ЕМ-Русе); неразгърната.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010