* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодоровата майчица,
тя на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що черква метеш и пееш,
а книга четеш и плачеш?
Тодор майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
в книга ми се намира,
че от майка си ще погина.
Майка на Тодор продума:
- Далеко, мамо, да идеш,
дано да ти се размине!
Далече е Тодор отишъл,
отишъл, още търгувал,
години се много минали,
на Тодор много домъчня
и се назад повърна.
Като на порти почукал
и за конак попитал,
може ли да пренощува.
Майка на буля говори,
на буля Тодоровата:
- Пусни го да пренощува,
парите да му оберем.
От де ще да знае майка му,
че е Тодор на порти.
Буля Тодора пуснала.
Двамата яли и пили,
двамата си легнали,
сладко си двама заспали.
Майка нощта станала
и си Тодора заклала.

 


Моравица, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010