* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ранил млад Тодор,
Тодор, един на мама.
Отвори Тодор нова черква
и помете Тодор, почисти,
и па си седна Тодор на стола,
разгърна си бяло книжле,
дребни си сълзи зарони.
Майка си Тодора думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що четеш, синко, що плачеш ?
Тодор майка си думаше:
- Как да не плача, майко ле,
лошо се пише в писмото,
че Тодоровата майчица,
Тодора ще си заколи
с негово влашко ножленце!
Майка Тодора отговаря:
- Как ще да, сине, направя,
тебе, Тодоре, да заколя ?
Мина се малко, ни много,
Тодоровата майчица,
Тодора тя си погубила
с неговото влашко ножленце.

 

Микре, Ловешко; жътварска - вечер по пътя (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010