* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Рашке ле, конакчийке ле,
пет годин у вас дохождам,
петстотин гроша похарчих,
в очи те не съм погледнал,
с уста ти не съм продумал;
сега ще да те погледна
и с уста ще ти продумам -
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня?
А Рашка си му думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня!
Свекърва Рашка думаше:
- Хайде го, булка, прибери,
че и наш Тодор тъй ходи.
Та па си юнак прибрале,
юнак си Рашка питаше:
- Рашке ле, конакчийке ле,
като отиде млад Тодор,
че що ти остави млад Тодор?
А Рашка си му думаше:
- Той ми остави пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
и той си узе другият,
та си със него отиде,
ей сега седем години.
Юнак извади пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
та си го каза на Рашка,
та са се двама познали!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010