* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мили Стояне,
защо си тъжен, кахърен?
Стоян на мама думаше:
- Хайде да ме, мамо, отделиш,
от ниви и от ливади,
от къща и от покъщнина.
Мама на Стоян думаше:
- Ти си ми, мама, едничък,
един за син, един за дъщеря,
от какво да те отделя?
- Като ме питаш ще кажа -
я снощи какъв сън сънувах,
че се небето разтвори,
от Бога книга паднала
на Стоянови колене.
Книгата пише, говори,
че ще си, мамо, млад умра,
че ще ме, мамо, заколиш!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010