* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гяк Тодор църкви метеше,
гяче Тодоре, Тодоре,
църквите мете и плаче,
кандила брише, воздиша.
Согледала го майка му,
па си на Тодор говори:
- Сину Тодоре, Тодоре,
защо си, синко, уилен,
уилен, синко, угрижен,
църквите метеш и плачеш,
кандила бришеш, воздишаш?
Тодор на майка продума:
- Мале ле, стара майчице,
у книга пише, мале ле,
сина от майка да умре -
се такива като мене,
като мене, като тебе!

 

Доспей, Самоковско; Тодоровденска (Стоин-Самок., № 487); неразгърната.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010