* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гяче Тодоре, Тодоре! (2)
Гяк Тодор църкви метеше,
църквите мете и пее,
куните реди и свири,
кандила пальи и гаси,
словото чети и плаче.
Никой ке смее пита го,
стара го майкя попита:
- Сино Тодоре, Тодоре,
ке да те, синко, попитам -
църквите метеш и пееш,
куните редиш и свириш,
кандила пальиш и гасиш,
словото четиш и плачеш?...

 

Долни Пасарел, Самоковско; Тодоровденска (Стоин-Самок., № 488); неразгърната.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010