* * *
Майка се прощава с болния си син - млад овчар
Болен лежи млад овчарин
болен, болен, та неволен,
три години от възглаве
глава не повдигна.
Неговата стара майка
билки сбира, врачки пита,
билки сбира, лековити,
скришом, скришом сълзи рони:
- Стани, стани, млад овчарин,
че теб чака първо либе, (2)
първо либе, хем подявка!
А овчарин отговаря,
отговаря, проговаря:
- Кажете й да не чака,
да не мисли веч за мене!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011