* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Болен лежи млад овчарин,
болен, болен та неволен.
Три години главата си,
от постеля не повдигна.
Неговата стара майка,
вредом ходи, вредом пита,
търси билки лековити.
- Стани, стани, млад овчарин,
стани, стани от постеля,
че те чака първо либе,
първо либе, хем подявка!
Отговаря млад овчарин,
отговаря от постеля:
- Кажете й да не чака,
да не чака, да не жали,
да не жали веч за мене...
Огряло ясно слънце,
огряло, осветило,
как се майка със син прощава.

 

Липен, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011