* * *
Майка се прощава с болния си син - млад овчар
Болен лежи млад овчарин,
болен, болен, та неволен.
Три години млад овчарин,
глава, глава не повдигна.
Момковата стара майка,
тя по двори тихом ходи, (2)
дребни сълзи, сълзи рони.
Момковата стара майка,
тя на момко тихом дума:
- Стани, синко, стани, мама,
че те чака първо любе, (2)
първо любе, хем годявка!
- Мамо, мила моя майко,
кажете й да не чака,
че аз вече заминавам,
та ме слънцето изгаря.
Момко с майка се прощава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011