* * *
Много мислих, дал да се оженя.
Питах старо, питах младо,
накрая аз сполучих -
каквато жена аз си дирих,
такава си намерих.
Ах, кат вземе хляб да меси,
ръкавите си чак замесва.
Ах, кат вземе гостба да готви,
сама се омокря.
А кат вземе хляб да яде,
цяла пещ изяда,
цял казан с манджа готви,
ней едва й стига.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011