* * *
- Дъглато моме, Дъглато,
изкарай гъски на блато,
блатото ни е богато.
Изкара гъски на блато,
пуста я дрямка навали,
та легна мало да поспи.
Ага се мома разбуди,
агале гъски изклани.
Собра главици в торбици,
перушиньки в кошериньки,
на стопанин ги отнесе.
Стопан се люто разсърди,
та си брадвата потърси,
та си отиде в шипов дол,
та си отсече шипов прът,
тънка ми тънка пръчица -
воденично ставялце.
Ох, де като я чукнеше,
кожата й се пукнеше,
де като я повтореше,
кожата се подпореше,
де като я потрекеше,
кожата се подпреташе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011