* * *

Луд гидия

- Стояне, море, Стояне!
Що е ова чудо от тебе,
от тая пуста тамбура!
Моми си хурки фърлиа,
невести разбои скършиа,
баби вретена сдробиа
твоята свирка да слушат,
твоята пуста тамбура!
Та ми станаа селяните,
ойдоа дур до кавия,
дигная тежка давия:
- Кадийо, море кадийо,
ела виж чудо големо
от тоя левент Стояна,
от тая пуста тамбура!
Моми гергефа фърлиа,
невести разбой скършиа,
баби вретена сдробиа,
пустата свирка да слушат!
Кадия пущи сеймене,
та докараа Стояна,
Стояна си овен караше
у ръка носи тамбура
и си кадия питаше:
- Що си допущил до мене,
ей гиди, млади кадийо?
Фърли му овен в дворове
и си тамбура удари.
Стана кадия да игра -
фърли си бениш в камара,
фърли си шапка на греди:
- Свири, Стояне, не спирай!
Свири, как си свирило!

 

Струга - Македония (Миладиновци, № 263; =Каравелов, Нова песнопойка, 1878, с. 43 - "Стоян и тамбура"; =Ангелов-Арнаудов, БНП, 1921, с. 71, № 1 - "Кадия и Стоян", нормализирана; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 320 - "Луд гидия - чуден свирец"; =Осинин-Душата, с. 387, № 301; =БНТ 7, с. 495 - "Стояне, море, Стояне!"; =Работни ръце - чисто лице. Народни умотворения за труда. /Състав. и ред. Елена Огнянова. С., Профиздат, 1984, с. 166 - "Пустата тая тамбура!").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011