* * *
- Стояне, синко Стояне,
какво й туй чудо от тебе,
селото "аман" викнало
от твойта пуста тамбура!
Де имат моми седянки,
де имат булки белянки,
де има сватби, годежи -
все Стоян свири и пей.
Дигна се тежка давия
от село чак до кадия,
от тая пуста тамбура.
Събра се село с кадия, (2)
ще съдят млада гидия.
Кадия дума гидия:
- Покажи на стар кадия, (2)
как свириш, млада гидия?
Че кога Стоян засвири,
разигра мало й голямо, (2)
разигра старий кадия,
кадия, стари съдия.
Кадия дума гидия:
- Стояне, холам, Стояне,
халал ти струвам, Стояне,
твойте песни, тамбура -
иди си с добро, Стояне!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011