* * *
- Шума, оре шума,
що по мене падаш,
ти тъй ли ме сметаш,
коя либе нема,
царя ще я вземе?!
Море, наша Стана
и тя либе нема,
царя ще я вземе!
Отговори Стана,
Стана, тънка Стана:
- Мълчи, мале, мълчи,
мълчи онемела,
аз си имам, мале,
либе, пръво либе,
ей го, мале, ей го,
ей го сред хорото,
сърдито ме гледа,
щото му съм рекла:
"Димчо, майната ти,
Димчо, жената ти,
по-малко затапяй
копривента каша
с щърбата лъжица
в дървена паница!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011