* * *
Ветрове веят, бури се леят,
момиче плаче - студено му е.
Мама му вика, вика-привика:
- Ела при мене, да се затоплиш.
- Легнах при мама, сякаш при слама,
олеле, Боже, пак ми й студено!
Баба му вика, вика-привика:
- Ела при мене, да се затоплиш.
- Легнах край баба, сякаш при жаба,
олеле, Боже, пак ми й студено!
Буля му вика, вика-привика:
- Ела при мене, да се затоплиш.
- Легнах край буля, сякаш бодиля,
олеле, Боже, пак ми й студено!
Леля му вика, вика-привика:
- Ела при мене, да се затоплиш.
- Легнах край леля, сякаш край теле,
олеле, Боже, пак ми й студено!
Любе му вика, вика-привика:
- Ела при мене, да се затоплиш.
- Легнах край любе, сякаш край печка,
олеле, Боже, веч се затоплих!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011