* * *

Кой ще стопли момата?

Ветър дуа низ зелена гора,
мома дума: - Зима ми е, мале!
- Легни, черко, зад милого брата,
ега би се, черко, загреяла.
- И легала, мале, и стаяла,
па не сам се, мале, загреяла.
Ветър духа низ зелена гора,
мома дума: - Зима ми е, мале!
- Легни, черко, зад милого баща,
ега би се, черко, загреяла.
- И легала, мале, и стаяла,
па не сам се, мале, загреяла.
Ветър духа низ зелена гора,
мома дума: - Зима ми е, мале!
- Легни, черко, зад първото либе!
- Сега съм се, мале, загреяла!

 

Локорско, Софийско (СбНУ 2/1890, с. 33, № 4; =Осинин-Душата, с. 81; =Осинин-Дърво, с. 106; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 88; =БНТ 6, с. 450).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011