* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
печено агне ядеше, (2)
червено вино пиеше.
Отдолу иде Калудка,
Калудка, мома хубава, (2)
Калудка, мома гиздава.
Кирчо Калудка думаше:
- Защо си толкоз хубава,
хубава, още гиздава,
на лице бяла, червена,
на снага тънка, висока?
Калудка Кирчо думаше:
- Аз съм си от Бога тъй бяла,
тъй бяла и тъй червена.
Кога ме мама родила
с пресно млеко кърмила,
с червено вино къпала.
За туй съм бяла, червена,
затуй съм тънка, висока.

 


Долни Дъбник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011