* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Кирчо на чардак седеше,
алено сукно кроеше
със позлатено антазе
и сребърни ножици.
Янка му двори метеше
със една метла нова,
пазарска, панаирджийска.
Кирчо на Янка думаше:
- Що не си ми, Янке, хубава,
хубава и по-хубава,
ще ти ушия премяна
що във село я няма,
нанизи ще ти сложа,
колкото можеш да носиш,
сал да си ми хубава,
като на Славчо чорбаджи,
Славкината хубост да носиш!
- Как да съм ти хубава,
хубава и по-хубава,
като съм ти девет деца сдобила
и над девет люлки дремувала.

 

Добрич (Архив КБЛ-ВТУ); антазе - аршин, метър.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011