* * *
Коя ми звезда най-рано рани,
она е, мале, Богова слуга.
Богова слуга вино служила,
вино служила бистра ракия.
Къде е, мале, капка паднала,
там е израсло дърво високо -
корен спущило до дно море,
клонье карало до видро небо.
Запе девойка у Рамполия,
чу я калугер от нов манастир,
и на девойка тихом говори:
- Проклета да си, млада девойко,
защо не пея, кога се не бех,
кога се не бех закалугерил,
закалугерил, за камък венчал!...
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012