* * *
Запела девойкя, у Ранпелия,
леко е пела, далек се чуло. (2)
Зачу калугер от нов манастир,
па си девокя люто кълнеше: (2)
- Проклета да е тая девокя,
дето не запе лани, по-лани,
докато не бех се покалугерил!
Па хвърли книги у ясен огън,
а патрахила у мътна вода.
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012