* * *
Запея Елка над манастира,
над манастира, у корията.
Излезна гяче от манастира,
па си на Елка говори:
- О, Елко, Елко, проклета да си,
що не запея лани, по-лани,
доде не бях се покалугерило?!
Елка си му потио говори:
- О, гяче, гяче, проклето да си,
я хвърли расо на бел трендафил,
а киферица - на киселица,
па да се двама вземеме.
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012