* * *

Калугер и моми пред манастир

Пошли са моми на сухи дърва,
на сухи дърва, на орехови;
запея Вела над манастиро,
дяка Никола низ манастиро,
та па на Вела тиом говори:
- Ой, Вело, Вело, проклета веро,
що не запея лани, по-лани,
доде не бех се покалугерил,
покалугерил, име променил,
дрехи предрешил, душа потопил!...
Вела Николу тиом говори:
- Ей, фала тебе, дяче Николе,
я хвърли гункя на жълта дункя,
и калимавка в нова килия,
та па си дойди код мома Вела!..

 

Локорско, Софийско (СбНУ 2/1890, с. 36, № 12; =Славейков, Книга на песните, 1941, № 51; =Славейков, Книга на песните, 1995, № 51; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 106 - "Мома-лудетина и калугер"; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 81, № 128 - "Пошли ми моми"; =Осинин, Дърво, с. 82; =БНТ 6, с. 303; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 441; =БНПП 5, с. 45).

 

 

=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012