* * *
Запяла мома в гора зелена,
в гора зелена, в усойна стърна.
Ка я е зачул, бре, калугера,
той си момата люто кълнеше:
- Убил те Господ, бре, малка моме,
че що не запя от озаран,
от озаран, от вчера заран,
дорде не бех се покалугерил!
Пус' да остане черното рухо,
огън да гори калимавките,
вода да носи бялата книга!...
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012