* * *
Юнак, пиле соколово и три кукувици
Разцъфна се ружа у градина,
а под ружа - мома Севдалина.
На ръце йо пиле вардарево,
сълзи рони, та го вода пои,
пръсти кърши, та го месо храни,
коса скубе, та му гнездо вие
и на пиле потио говори:
- Ой те, тебе, пиле вардарево,
не те храня бой да ми се биеш,
не те храня в очи да ме гледаш,
най те храня далеч да те пратя.
Да отидеш у гора зелена,
до обидеш Дамяна юнака,
болят ли го рани от куршуме,
от куршуме, се от остри саби.
Проговаря пиле вардарево:
- Нало питаш, право че ти кажем.
Сноще ойдох у гора зелена,
та обидих Дамяна юнака.
На него са тежките неволи -
седемдесет рани от куршуме,
осемдесет се от остри саби.
При него е милата му сестра,
при него е, та му рани гледа,
наниз кине, та билки купува,
даре дере, та му рани връзва,
сълзи рони, та го вода пои.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010