* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

В селото станала голяма сватба, още по време на турското робство. Женел се Райчо за най-хубавата мома на селото. На сватбата поканили и турци, и българи, започнали да се веселят. Пийнали, всички се смесили и веселбата била голяма.

През няколко двора живеел Идириз Муллооулу, най-големият богаташ в селото. Той седял на двора и се заканвал:

- Сватбата е ваша, а булката моя!

Когато веселието свършва, бащата на Райчо разбира, че него са пропуснали да поканят.

На другия ден Райчо и брат му Иван отиват да орат. На обяд си почиват, но Райчо сънува, че черно куче го ухапва между веждите и потича черна кръв. Казва на брат си и си тръгва, а брат му остава, като му казва да не вярва на сънища.

Отива си и вижда майка му и баща му да плачат. Те били поканили турчина на другия ден, защото го забравили и той дошъл, забил ножа на софрата и не искал нищо от това, с което го гощавали; искал булката да седне на коляното му и да му налива ракия. Започва да я дърпа, но Райчо в този момент идва и взема брадвата. Той чул смеха и на останалите двама турци.

Влизайки в къщи той хваща булката и двамата с турчина започват да я теглят. Турчинът изважда ятагана и се опитва да разсече Райчо, но той се предпазва и после го удря с брадвата. Турчинът е едър, много едър и як и не пада, а продължава да сече с ятагана киришите на ниския таван, които и до днес стоят разсечени и напомнят за страшния Райчо. Останалите двама турци избягват през прозореца. Райчо убива турчина, който се проснал "като малаче на сундурмата", взема брадвата и се разхожда из двора наобиколен с турци, като разярен бик. Всички изпадат в уплаха пред гнева му и никой не смее да влезе.

Идва и войска от Русе, но Райчо върви из двора и псува всичко турско - кървав, разярен. Войниците също не смеят да влязат в двора и всички казват, че той е побеснял. Първенците от селото го карат да се предаде, за да не изгорят турците селото. Той дава на баща си да му върже ръцете и се предава. Турците го подкарват към Русе, по пътя непрекъснато го бият.

По пътя го среща италианския консул и, разбирайки причините за побоя над Райчо, забранява да го бият. В Русе той е съден и хвърлен в затвора. След две години излиза поради освобождението на България и отива в едно турско село в Добруджа, където става кмет.

Преданието гласи, че дълги години отмъщава на турците и че надминал Идириз Муллоолу, но със снизхождение към изстрадалия всички тежести на робството Райчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010