* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала,
едногова сина Димитра.
Мама Димитру думаше:
- Ай да те, мама, оженим,
на тебе лика намерим,
на тебе лика-прилика,
на мене млада отмяна!
Стана Димитър, отиде,
отиде из цяла вяра българска,
негова лика да търси,
негова лика-прилика.
Че ходи Димитър,
ходи до девет месеца,
из цяла вяра българска.
Най си ми намери
една ми жълта еврейка,
неговата лика-прилика -
и негов поглед носеше,
и негово носене носеше.
И се върна Димитър,
върна се при майка си...
Тя му рече:
- Иди я, майка, доведи,
първо ще я кръстим,
второ ще я венчаем.
Димитър става, отива
и си довежда жълта еврейка.
И право в църква отиват.
Като наближили вратата,
църквата се затворила
и поповете онемели,
и певците излезли.
Попът пита бабата:
- Бабо, да не сте нещо роднина,
да нямаш дете хвърлено?!
Тя си спомнила,
че през турско е дете хвърлила.
Вратите се отворили
и поповете продумали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012