* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
що седиш, мамо, що чакаш,
я влезни в тъмни яъри,
изведи конче хранено,
със бял го ориз назоби
и с червено вино окъпи, (2)
бистра ракия напои,
па иди, мамо, па иди
по села и по градове,
себе си лика да дириш,
себе си лика-прилика,
на тебе, мамо, другара.
Димитър майка послуша,
па си кончето хурави,
назоби го, натъкми,
па тръгна и ми отиде
по села и по градове.
Иди ми Димитър и търси,
не можа да му хареса
и са надзаде повърна.
На пътя си той срещна
една ми млада девойка...

 

Бряст, дн. Брест, Никополско; зап. в Гулянци, Никополско; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=18> 28.08.2012); трансформирана; хурави - неясно.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012