Дръж, къпино, момата! Съст. Т. Моллов

* * *

Белолика девойкя,
бело лозе садила,
на високо седела,
на широко гледала.
Метна очи през поле,
та съгледа златаре -
ной са спомле татари.
Скокна мома, побегна,
съпело я къпина.
Златаре я стигнали,
на къпина думали:
- Дръж, къпино, не пущай!
Наша да е момата,
твое да е златото.

Заселе, Свогенско; лазарска - на мома (СбНУ 44/1949, № 810 - "Мома и къпина"); са спомле - стори се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012